Както вече се досещате, в този постинг отново ще си „говорим“ за рибарски преживявания.
Още в петък привечер с Милото нахвърляхме багажа в „Пепи“ (така на галено сме кръстили семейния ни автомобил) и се понесохме към язовира. Всъщност понесохме се едва след като напуснахме пределите на София, преди това пълзяхме ли пълзяхме, докато излезем извън очертанията на града. Както и да е, пътьом изнервянето от чакането ни беше поминало и с баджанака започнахме да си разказваме вицове. Забравих да кажа в началото, че това ни рибарско приключение включваше и него, както и още една приятелска двойка.
И както е видно от по-долната снимка: веселието трябва да е било на ниво (да Ви призная на мен много моменти ми се губят), след като Милото е успяла да ни направи ей това фото с баджанака, с кото съм сигурен, че ще ме ебава поне до Нова година.

Така в биричка, наденички и други, по-твърди питиета и мезета премина петъшната вечер и при все, че риба така и не се обади тогава, компанията твърдо изказа мнението, че вечерта си е заслужавала и се отправихме по палатките. Какво се случваше през нощта в палатките няма да разказвам, защото това са „палаткови“ истории, а настоящата определено е риболовна. ;)

Както всяко нещо обаче, така и тази бурна, „палаткова“ нощ отмина и утрото ни прикани да грабнем пръчките за нови риболовни подвизи. Какво да Ви кажа: още с първото замятане…. Преди още да е обърнала дъгата и посоката си към водата…. И усещам аз, че нещо се закачи на въдицата ми. Подръпнах. И тук ми беше грешката. Чух писъка на Милото зад мен и след миг видях как горнището на банския й цопна във водата пред мен.

Е те това вече не биваше да се случва! Сега вече го закъсах! ;)

И колкото и да се оправдавах с това, че и го връщам за снимката с баджанака, Милото, която иначе има страхотно чувство за хумор, този път така свъси вежди, че си помислих, че ни едно шаранче няма да се отлепи от дъното на язовира и ще се приберем за смях на съседите с празни ръце. За щастие обаче не се оказах прав в тези си опасения и макар и не толкова активно, рибата си кълвеше през цялата събота, а и днес допреди да си тръгнем от язовирчето отново към чистата ни и тиха столица.

 

Сега с баджанака вече пием студена биричка в градината и наблюдаваме как Милото и приятелките й, по бански, приготвят рибоците на скарата и се ебават с моето замятане от вчера сутрин. Милото току ме поглежда, но в погледа й не чета вече буреносни облаци, а някак си съзирам изречението „Мило, гледай довечера замятането от вчера сутрин да можеш да го направиш и без въдица!“. Което честната да Ви кажа леко ме притеснява, защото зная когато така го мисли Милото, колко „всеотдаен“ и „жертвоготовен“ трябва да бъда. А това предполага да не пия повече от 4-5 бирички, което в тая жега си е чисто наказание. ;)

Затова ще Ви напиша един виц, който разказа баджанака и много харесах:

Бай Ганьо и американеца разговарят.
Бай Ганьо:
- Янки, знаеш ли че българчетата се раждат с висше образование?
- Да, бе! - удивил се американецът.
Бай Ганьо го завел в двора на една детска градина, а там един дребосък си седял в пясъчника и си играел.
Американецът отишъл до него и го попитал:
- Ей малкия, тъй, като ме гледаш два метра висок, както си седнал, можеш ли, без да се изправяш да ми почешеш носа?
Малкият го изгледал дяволито и отвърнал:
- А ти, тъй като си изправен, можеш ли, без да клякаш, да ми почешеш ташаците?

Смятах да не развалям интригата за мен и баджанака, както и за банския на Милото, но ще призная, че тези две снимки са от Интернет. ;)
Надявам се да ме оправдаете, както и да се намери някой мил човечец, който да ми помогне в проблема ми с цветовете на текста.

... защото първо, блоговите интриганти и без това щяха да я проверят второ това, че знаят истинският и произход няма да им попречи да те майтапят с нея.
Трето, историята помни и по-трагикомични истории. :)))

getmans1, честната да ти кажа: пука ми на кефала дали някой ще провери и особено пък ще ме майтапи. Може и да им отвърна подобаващо, а може и да си замълча: преценката ще е лична и на момента. А и нали знаеш кой се смее най-добре?